С приемането на Закона за несъстоятелност на физическите лица („ЗНФЛ“) българското право въведе общ механизъм за уреждане на отношенията между неплатежоспособно физическо лице и неговите кредитори във връзка с Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година.
Законът в България е приет през юни 2025г., като прилагането му бе обвързано със създаването и въвеждането в експлоатация на въвеждане в експлоатация на Регистъра по несъстоятелност. Той е активен от 3 август 2026 г. и производството по ЗНФЛ вече е реално приложим механизъм, чрез който добросъвестният неплатежоспособен длъжник може да поиска съдебно уреждане на отношенията си с кредиторите.
До приемането на закона физическите лица, чиито задължения не са свързани с търговска или стопанска дейност, не разполагаха с обща процедура, чрез която при трайна невъзможност да плащат дълговете си, да уредят отношенията си с всички кредитори и при определени условия да се освободят от част от останалите непогасени задължения. На практика това означаваше, че принудителното изпълнение можеше да продължи с години, без реална възможност нито кредиторите да бъдат напълно удовлетворени, нито длъжникът да преодолее трайно финансовите си затруднения. В случай на невъзможност да заплати своите дългове, длъжникът беше принуден да се защитава срещу всяко отделно вземане. Съгласно чл. 112 от Закона за задълженията и договорите, с изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Давността обаче не се прилага служебно – възражението за изтекла давност следва да се заяви и докаже пред съда.
Законът за несъстоятелност на физическите лица урежда производство, в рамките на което се съвместяват отношенията между добросъвестния неплатежоспособен длъжник и неговите кредитори, с цел да се постигне справедливо и съразмерно удовлетворяване на вземанията им. Законът не предвижда автоматично заличаване на натрупаните задължения, а установява съдебна процедура за тяхното уреждане, при който се съобразяват както интересите на кредиторите да получат удовлетворение в рамките на възможното, така и необходимостта добросъвестният длъжник, изпаднал трайно в неплатежоспособност по причини извън неговия контрол, да получи възможност за освобождаване от неудовлетворената част от задълженията и за възстановяване на имуществената си стабилност.
Предпоставки за откриване на производството
Една от съществените особености на производството по ЗНФЛ е фактът, че то може да бъде образувано единствено по молба на длъжника. За разлика от производството по несъстоятелност по Търговския закон, кредиторът не разполага с право да постави физическото лице принудително в несъстоятелност.
Това законодателно разрешение е пряко свързано с характера на института. Личният фалит предоставя на длъжника възможност да потърси съдебно уреждане на състояние на трайна неплатежоспособност, а не допълнителен способ за принудително събиране на вземанията на кредиторите.
Не всяко финансово затруднение обаче обосновава откриването на производство. Законът установява конкретен критерий за неплатежоспособност, като изисква длъжникът в продължение на повече от 12 месеца да не е в състояние да изпълни изцяло или частично едно или повече изискуеми парични задължения, чиято обща стойност надхвърля 10 минимални работни заплати. Следователно, неплатежоспособността по смисъла на Закона за несъстоятелност на физическите лица предполага не просто наличие на просрочени задължения, а трайно и обективно състояние на невъзможност за тяхното изпълнение. Временното затруднение, краткотрайната липса на ликвидност или отделно неизпълнено задължение сами по себе си не са достатъчни.
Особено значение в уредбата на несъстоятелността на физическите лица има изискването за добросъвестност, което представлява основна предпоставка за достъп до производството и за ползване на предвидените в закона последици от него. Законът свързва добросъвестността не само с начина на поемане на задълженията, но и с последващото поведение на длъжника и отношението му към интересите на кредиторите. Съгласно законовата дефиниция, добросъвестен е длъжникът, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своето поведение не уврежда интересите на кредиторите си. Поради това преценката за добросъвестност не се свежда до формалното наличие на неплатежоспособност, а предполага оценка на поведението на длъжника както при поемането на задълженията, така и в периода преди и в рамките на производството по несъстоятелност.
Законът установява предпоставките кога един длъжник не се счита за добросъвестен, като сред тях са: (i) ако е осъждан за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление против финансовата, данъчната или осигурителната система, освен ако е реабилитиран; (ii) ако е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност без основателни причини не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение; (iii) през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производството е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество; (iv) разпоредил се безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните три години преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност или след подаване на молбата, включително когато е учредил вещно обезпечение – ипотека или залог, за чуждо задължение; (v) представя неверни или непълни данни и документи, както и умишленото препятстване на правомощията на съда или синдика; (vi) други, определени в раздел I от закона.
По този начин, законодателят поставя като условие за ползване на института на несъстоятелността длъжникът да е действал коректно и да не е използвал производството като средство за увреждане на кредиторите или за освобождаване от задължения, поети при очевидно несъобразяване с неговите реални икономически възможности.
Кредитори на несъстоятелността са лицата, които имат вземане към длъжника независимо от вида и момента на възникването му. Вземанията на кредиторите се удовлетворяват в ред, определен в закона, като предпочитателни са следния вземания: 1. вземания, обезпечени с ипотека или залог; 2. вземания, заради които се упражнява право на задържане; 3. разноски по несъстоятелността; 4. вземания за издръжка; 5. публичноправни вземания на държавата и общините, и други.
Процедура
Молбата за откриване на производство се подава от длъжника пред районния съд по настоящия му адрес. Длъжникът представя подробни сведения за своето имущество, доходи, банкови сметки, кредитори и задължения, извършени сделки, както и за висящи съдебни и изпълнителни производства. Ако установи, че са налице законовите предпоставки, съдът открива производство по несъстоятелност и назначава синдик. В Регистъра по несъстоятелност се вписват името, телефонът, адресът и електронният адрес на назначения синдик, датата на неговото назначаване и освобождаване.
След откриване на производството по несъстоятелност:
– спират се индивидуалните изпълнителни производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, а кредиторите упражняват правата си в рамките на производството;
– спират се съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и търговски дела за вземания срещу длъжника с някой изключения;
– длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си;
– длъжникът не може да извършва плащания без разрешение на синдика (това ограничение не се прилага за изпълнението на текущи задължения за задоволяване на жизнените потребности на длъжника);
– изпълнението на задължения към длъжника се приема от синдика;
– плащанията в полза на длъжника се извършват по специалната банкова сметка на длъжника, посочена в решението за откриване на производството;
–недопустимо е образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника освен за защита на правата на трети лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността;
– не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника.
В масата на несъстоятелността не се включва несеквестируемото имущество на длъжника по смисъла на Гражданския процесуален кодекс (вещи за обикновено употребление, необходимата храна, гориво, жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище и други). По този начин производството не цели да лиши физическото лице от средствата, необходими за неговото нормално съществуване и това на семейството му.
Особено значение в производството има възможността за приемане на план за погасяване. Чрез него отношенията с кредиторите могат да бъдат преструктурирани посредством отсрочване или разсрочване на плащанията, използване на бъдещи доходи, осребряване на определено имущество, частично намаляване на задълженията или съчетаване на различни способи. С изпълнение на плана за погасяване се погасяват всички задължения, за които в плана е предвидено пълно или частично опрощаване.
Последици от процедурата:
Съдът обявява длъжника в несъстоятелност, когато в предвидения от закона срок не е бил предложен погасителен план или предложеният план не е бил допуснат до разглеждане от събранието на кредиторите или не е бил утвърден. С решението за обявяване в несъстоятелност съдът:
- обявява длъжника в несъстоятелност;
- лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността;
- постановява започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
Когато в масата на несъстоятелността се наберат достатъчно парични средства, синдикът изготвя сметка за разпределение на наличните суми между кредиторите. Ако са изплатени задълженията или масата на несъстоятелността е изчерпана, съдът прекратява производството по несъстоятелност. Когато не е утвърден план за погасяване и е извършено осребряване на имуществото на длъжника, неудовлетворените вземания на кредиторите се погасяват с влизане в сила на решението на съда за прекратяване на производството поради изчерпване на масата на несъстоятелността.
При липса на имущество, задълженията на длъжника по молбата за откриване на производство по несъстоятелност се погасяват с изтичане на тригодишен срок от влизането в сила на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност при условие че: А) не са налице основания за недобросъвестност на длъжника; Б). не е открито имущество, което не е било известно при прекратяване на производството.
Настоящата статия не представлява правен съвет. При нужда от юридически консултации, моля, свържете се с нас.
