Налице са редица случаи в практиката, когато поземлени имоти, възстановени на собствениците по реда на реституционните закони се оказват все още вписани в актовите книги на държавна собственост. Т.е. за тях има издадени актове за частна държавна собственост преди и около 1990 г., съответно налице са няколко документа за собственост.
Наличието на акт за държавна собственост, съответно актуването на имота като държавен налага анализ и процедура по деактуване на имотите, съответно отписването им като държавна собственост. В повечето случаи, собствениците разбират за наличие на акт за държавна собственост за имота им след снабдяване с удостоверение от областен управител на съответната област за наличие или липса на АДС, като е възможно имотът да е част от имот, за който е съставен акт за държавна собственост от съответен народен съвет. Изводът е, имотът не е отписан от актовите книги за държавна собственост по надлежния ред.
Налице са казуси с имоти, възстановени на собствениците с влязло в сила решение на поземлена комисия и с издадена и влязла в сила заповед по реда на чл. 16 от Закона за устройство на територията (т.е. с одобрен подобрен устройствен план – ПУП), които не са отписани от актовите книги. Съгласно чл. 16 ЗУТ, с този ПУП се определят необходимите площи за изграждане на обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура – публична собственост. Тази процедура определя конкретно УПИ, като се отдава част от имота за публични мероприятия, но същевременно се оказва, че за поземленият имот има издаден АДС. Възниква въпросът урегулирани по реда на чл. 16 ЗУТ имоти подлежат ли на деактуване по реда на ЗДС, имайки предвид, че по реда на чл. 16 ЗУТ се създават нови имоти (урегулирани), различни от поземления имот, съществувал преди одобряване на плана.
Самият факт на възстановяване на имотите и връщането им на предишните собствениците преди одържавяването води до извода, че основанията за актуване са отпаднали. Законът изисква да са налице достатъчно доказателства за наличие на някое от условията за отписване от актовите книги и по безспорен начин да се установи правото на собственост на частното лице.
Редът и начинът за отписване на актуваните имоти е регламентиран в закона за държавната собственост и правилника за прилагането му.
Компетентен орган:
- областен управител на съответната област, със заповед за деактуване
Основания:
Отписването на имот като държавна собственост се предхожда от обстоятелството, че той е престанал да бъде държавна собственост, т.е. правото на собственост е преминало върху друг правен субект.
Необходимо е заявителят да приложи писмени доказателства, удостоверяващи, че имотът е негова собственост, т.е. следва да представи доказателства за придобивното си основание – решение за възстановяване, удостоверение за наследници, заповед по чл. 16 ЗУТ, нотариален акт или друг документ за собственост.
Със заповед на областния управител по местонахождение на имота се отписват следните имоти:
- имотите, които са престанали да бъдат държавна собственост
- имотите, които неправилно са били актувани като такива,
- имотите, основанието за актуването на които е отпаднало.
Ако въз основа на представените доказателства компетентният орган установи, че имотът не е държавна собственост, той нарежда със заповед имотът да бъде отписан от актовите книги на имотите – държавна собственост. В едномесечен срок от издаването на заповедта областният управител е длъжен да уведоми писмено и да изпрати копие от заповедта на ведомството, на което е било предоставено правото на управление върху отписания имот.
Ако компетентният орган установи, че няма достатъчно доказателства за наличие на някое от условията за отписване от актовите книги или лицето, което е поискало отписването на имота, не може да докаже по безспорен начин правото си на собственост, компетентният орган издава заповед за отказ от отписване от актовите книги на имотите – държавна собственост.
Процедура по отписване от актовите книги:
Отписването на имотите се извършва въз основа на писмено искане на собственика, подадено до областния управител.
Към искането си собственикът прилага писмени доказателства, удостоверяващи, че имотът е негова собственост. Препоръчително е излагане на анализ на историята на имота с представяне на съответни документи, вкл. регулационни и кадастрални при изменение на номерата на имота, с оглед навременно издаване на исканата заповед. Прилагане на удостоверение за липса на общинска собственост от съответната община/район е препоръчително.
Обжалване на отказ за деактуване
Изричният отказ за отписване на имот от актовите книги на имотите – държавна собственост не подлежи на обжалване пред съда по реда на АПК.
Постоянната и непротиворечива съдебна практика на Върховния административен съд определя, че записването и отписването в актовите книги за държавна собственост не засягат права и законни интереси на трети лица, а заповедите, с които се актуват/деактуват имотите – държавна собственост, респективно отказите (изрични или мълчаливи), за издаването им, не съставляват индивидуални административни актове, поради което и не подлежат на съдебен контрол. Тази дейност е възприета като вътрешно служебна дейност по регистрация, отчет и управление на държавните имоти. Актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за държавна собственост няма конститутивен характер и от него не възникват права и задължения, нито се засягат законни интереси.
По тази причина отказът на административният орган по молба за деактуване не подлежи на обжалване.
Обаче обстоятелствата констатирани в акт за държавна собственост имат доказателствена сила до доказване на противното. Затова всеки, който счита, че негов личен имот неправилно е бил вписан като държавен може да защити правото си на собственост по общия исков ред. Това означава, че следва да се води дело за собственост пред гражданския съд.
